Мариово е македонски район, характеризиращ се с история, етнология, традиции и култура. Намира се в най-южната част от Македония.

Произход на името Мариово

За произхода на името има една легенда, която казва, че на турски Бей му харесва да вземе за жена си в харема си красивото момиче Мария от този регион. След дълго напрежение Мария се съгласи да отидете в харема на бея, но при едно условие, че в целия регион няма да изпълни ислямизацията, да не се обитава от турци и да не се строят джамии. Споразумението бе спазенно и региона е спасен от ислямизацията и тероризма. В чест на красивата Мария, която ги спаси, в региона бе дадено името Мариово.

История на Мариово

Мариово бе област обитавана още от древността и е също част от древна Македония, както свидетелстват останките на много крепости и открити щитове и други предмети от древността. В областта на Мариово в 1564/65 година настъпили известния Мариовски Бунт който е първата форма на масово съпротивление на македонския народ срещу османското владичество, предизвикан от незаконни такси и непоносими условия на живот, и по-късно през 1688/89 е повдигнат още Мариовски Бунт по влияние от въстанието на Карпош. Мариово е една от малкото области, в които, за цялата върховенството на турците, не е имало процеси на ислямизация и колонизация на турското и мюсюлманското население. По време на турското робство, особено в началото на периода, Мариово е специална административна единица "Хас" (подобно на автономна провинция днес), за която е платена определена сума пари на султана, а в замяна жителите не са поданици на бей и са няма за цел на тормоз и насилие. В края на османското владичество, в известния период "Илинден", Войвода Шакир от Мариово ръководеше с борбата срещу турската армия, като регионален командир на областта. Мариово винаги е вярно за неспокоен и непокорен македонски край не само за турските власти, но и за всички по-нататъшни окупационни власти.

Географски характеристики на Мариово

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Република Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево. От югоизток Нидже я отделя от областта Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец. При навлизането си в Мариово река Църна образува красивата Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Република Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части - Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния.

Села в Мариово

В административно отношение до 2004 година Мариово е разделено на три общини: Битолско Мариово - Община Старавина, Прилепско Мариово - Община Витолище и Тиквешко Мариово - западната част на Община Конопище. Днес Битолско Мариово е в Община Новаци, Прилепско Мариово в Община Прилеп, а Тиквешко Мариово в Община Кавадарци. Най-голямо село и традиционен център на Мариово е село Витолище.

Битолско Мариово: Будимирци, Бърник, Градешница, Грунища, Зовик, Ивени, Маково, Орле, Петалино, Рапеш и Старавина.

Прилепско Мариово: Бешище, Вепърчани, Витолище, Върбско, Гугяково, Дуне, Живово, Кален, Кокре, Крушевица, Манастир, Пещани, Полчище и Чанище.

Тиквешко Мариово: Галище, Клиново, Майден, Рожден и Ръжаново.(

В турските пописни дефтери от XV и XIV век (1476/77 до 1544/45 г.) в Мариово са наблюдавани и следните села, които днес не съществуват, но има местности с имената им или други подобни имена на тогавашните села: Костеново, Чумагово (днес има местност Смагово), Видришани (Видишани), Църничани, Сатока (от това село е лидерът на първия Мариовски Бунт), Бистренци, Берани, Суденец, Осинец , Кириликово, Света Петка, Лесково.

Население и разделението на Мариово

Освен горните три под - области на Мариово, народът, който живее в Мариово по течението на река Черна областта разделя Мало Мариово (лява страна на реката) и Старо (Голямо) Мариово (дясната страна на реката).

Според последното преброяване през 2002 г. Мариово има 839 жители, от които повечето са македонци, а останалата незначителен брой други националности са няколко попишани сърби и други.

Учудващо за Мариово е, че само за 40 години населението и раждаемостта са неколкократно намалени заради огромната стойност на миграция на жителите му в Битоля, Прилеп, Скопие и в чужбина. Мариово в преброяването от 1948 г. е имало най-високата ставка на раждане в тогавашна Югославия с 41,8 промили за последните няколко години да бъдат наблюдавани раждания само на 3 деца (които все пак са надежда за този красив и богат Македонски край).

Населението в Мариово винаги е Македонско и със християнска религия, а в Мариово няма нито исламизација на населението, а въобще нито заселване на турско и мюсюлманско население по време на Османската империя. За причините, поради които Мариово е поштедено от исламизација е свързана легендата за името Мариово. Мариовците като неразделна част от македонската нация е споменал Георги Пулески в своята история.

Етнология на Мариово

Най-известната е Мариовската (женска) носия, която е сред най-богатите цветове Македонски народни носии. Интересен е факта, че невестинската Мариовска носия тежи цели 48 кг! Мариово като район изобилства и с народно творчество особено с народни песни, митове, легенди и предания, а голяма част от тях са записани в книгите на Марко Цепенков. Още мариовскиот живот и събития са най-мотив в творбите на македонския писател Стале Попов, който е родом от Мариово. Мариово е и туристическа атракция, , която привлича с голямо изобилие от митове, в които се описва. Мариово е област, която е известна и с народните приказки. Според народните приказки в Мариово живял Хитър Пейо, голям мъдрец. Това е дело на македонския писател Марко Цепенков.